Понте Сант Анджело – Елийския мост в Рим

Ангелският мост в Рим

автор Алберто Монодори Сагредо (превод от английски)

Елийският мост – познат през средните векове също и като Понте Сант Анджело, поради връзката си с историята на близко разположения дворец Сант Анджело – бил построен между 133 и 134г. н.е. от император Адриан (Публий Елий Траян Адриан, бел.прев.), за да  свързва левия бряг на р. Тибър с неговия мавзолей, монументалната и величествена гробница,  която Адриан построил, за да съперничи на мавзолея на Август покрай Вия Фламиния  (настоящата Вия дел Корсо). Това бил мост за императорско погребение!

През Средновековиeто мостът придобил особена важност, защото той бил единственият контролиран канал за преминаване на поклонниците, отиващи към  базиликата Св. Петър (първо към тази, изградена от Константин I, а после и настоящата от 16 век), за да посетят гроба на апостола.

Данте споменава мостът в своя “Ад” (песен 18, 25-33), описвайки двата потока от пилигрими,    които при първата Юбилейна година, обявена от папа Бонифаций VIII през 1300г., вървели в успоредни редици, на отиващи и връщащи се.

Понте Сант Анджело и до днес е най-красивия мост на света. Уникален го правят неговата    строгост, симетричност, отвореност към светлината и перфектното разстояние между арките и водната повърхност … да не споменаваме ценните материали, от които е изграден и монументалното впечатление, което всичко това създава. Не на последно място, това е мостът, който свързва Вечния град с базиликата Свети Петър във Ватикана, където са положени за вечна почивка тленните останки на първият свещеник в името на Христос, и където пребивава Папата    на Католическата църква .

Акцентът на тази структура са статуите на ангелите, по крилата на мраморните парапети, които изглежда сякаш отделят с рамка течащата река, видима през елегантната решетка от ковано желязо.

Има общо десет статуи, изпълнени с движение и лекота в тяхната позицията и жестовете им,    както и в начина, по който дрехите им са развявани от вятъра, символизирайки тяхното участие в Страстите Христови. Десетте ангела стоят на високи основи, които първоначално са служели за опора на дървените колони за покрива на моста.

Някои от тях изглеждат тихи и спокойни, в своята увереност, че Христос ще възкръсне; други сякаш едва сдържат състраданието и жалостта си към неговата жертва.

Всеки един от десетте, чисто бели, мраморни ангели държи по един инструмент от Христовите   мъки: те го представят пред минувача, като че ли е покрай Вия Долороса в Йерусалим, или на символичния Път на Кръста, както този при Сакро-Монте ди Варало.

Това била една от най-значителните идеи на Джовани Лоренцо Бернини: да създаде Път на Кръста, където човек може да съзерцава инструмените на Страстите, да се покае, да се подготви  за изповедта, докато крачи към  базиликата във Ватикана, към първия от апостолите на Иисус Христос, към Светия Престол, към Пасхата и спасението.

През 1667г., папа Клемент IX възложил на Бернини задачата да извае ангелите за Понте Сант Анджело, за които папата вече бил закупил десет мраморни блока.

До 1668г. , Бернини вече е решил, че ангелите ще формират един “жив” Кръстен път – като зрителите ще бъдат участници в освобождаването от безверието, което прави изкуството действителна част от живота, като в театъра. Тогава, той се разпоредил осем от големите мраморни блока да бъдат изпратени на склуптори, които споделяли неговия стил и визия. Той запазил два от тях за себе си, които той ще трансформира в ангелът държащ надписа INRI (Латински: Iēsus Nazarēnus, Rēx Iūdaeōrum или Иисус Христос, Цар Юдейски)  и този, който държи короната от тръни.

През 1669г., преди своята смърт през декември, Клемент IX видял статуите на Бернини и решил,   че те са прекалено великолепни за моста: затова той ги заменил с копия, изработени от помощниците на майстора, а оригиналите били поставени в църквата Сант-Адреа-деле-Фрате, намираща се на един хвърлей от площад Испания.

До 1670г. всички склуптури били завършени и поставени върху моста, където и до днес ангелите с инструмените на Мъките Христови придружават онези, които са се насочили към базиликата Свети Петър, по стария път на юбилея.

На края на моста, на брега срещу Двореца, са статуите на Свети Петър, който държи   ключовете към рая на небето (от Лоренцето, 1534г.) и Свети Павел, който носи меч   (от Пауло Романо, 1464г.), поставени върху основи с думите: “Тук смирените ще получат прошка” и   “Тук гордостта ще получи възмездие”,  правейки мостът един символичен проход, където кротките и  гордите   биват напомняни какво съответно са заслужили.

Основите, върху които ангелите са издигнати, също носят надписи с библейски стихове, трансформирайки инструментите на Страстите в примери за величието на Христос, преформулирайки материалната функция до степента, когато стават символи на божествената слава. В същото време, всеки стих подбужда разкаялите се да премислят своите грехове и да следват думите на Месията, в духа на известното Подражание на Христос.