Миконос и Делос – през смъртта и възкресението

Миконос, който днес държи първенството всред луксозните морски дестинации е остров от групата на Цикладите, които се намират по средата между п-в Пелопонес и остров Крит, в Егейско море. То от своя страна, от дълбока древност е назовавано още Тракийско море. И това не е случайно, както и сведенията за влиянието на минойската цивилизация в района на Миконос, според археологическите проучвания. Всички тези данни намират смислено обяснение в един цитат от публикувани неотдавна исторически документи за траките, на българси език, на които попаднахме наскоро. “Тракийски Хроники”, цитат от книгата Нави:

А гетите станаха най-многобройни между тракйските племена, защото се разпростряха на север, чак до Делтата на Писон (Дунав), а на юг чак до Островите (Цикладите) на Тракийското море, а на изток чак до Асия (Мала Азия).

И като се преумножиха твърде много и се разшириха сред тамошните народи, основаха големи царства, между които най-славните бяха в Кафтор (тракийско име на Крит) и в Гетуша в Асия (държавата на Хатушах или Хетите, идентични с гетите според същия източник – Тракийски Хроники).

На самия Миконос няма останки от голям древен град, както е на по-южния Санторини с останките от Акротири. Но пък съседния му остров Делос, още от 3 хилядолетие пр.н.е . е бил място на култа към Дионисус– върховният Бог на траките, както знаем от малки. Ако обичате тайни и загадки, може да видите как един български учен преоткрива нашата древна история и разчита името Дионисус чрез египетските йероглифи. (Виж книгата Тракийското писмо декодирано – I, с автор д-р Стефан Гайд)). Интересно е, че най-забележителната атракция, която и до днес пази храмът на Дионисус в Делос са няколкото колони, увенчани с огромен фалос.

Дълго време този образ е внушавал едно възприятие за разгулност и влечение към удоволствията, но напоследък покрай множеството артефакти и новите изследвания тази символика започва да се разгръща в друг аспект.

А именно, че фалосът символизира мислене и формиране на концепция, както и оплождане и създаване на потомство. Всъщност този по-нов поглед се потвърждава и в египетските йероглифи. Явно нашите предци не са били толкова вулгарни, за колкото ги смятаме и с тези колони те са изобразявали идеята, че от Богът произтича сътворителна мисъл и оплождаща концепция, която да се материализира в света чрез приемане от неговите последователи. (Повече за тази концепция може да прочете в книгата “Тракийското писмо декодирано – II”, с автор Стефан Гайд.)

По късно в 15-10 век преди Христа, йонийците и елините избират Делос за родно място на близнаците Аполон и Артемида, родени незаконно от  Зевс и Лето – според тяхната митология. Така в архаичния и класически период,  на Делос се намира най-големият храм на Аполон. На острова има още храмове на Хера, Артемида и други, след които дори на египетската богиня Изида. Това ключово и знаково предназначение на остров Делос – да бъде място на поклонение, дори кара някои изследователи да предполагат, че името на Цикладите идва от гръцкото „киклос”, което значи кръг. Тоест това е кръг от острови около Делос. В течение на близо две хилядолетия на о-в Делос се извършва поклонение в различни храмове на тракийски, гръцки и египетски божества. Интересен е фактът, че през класическия период  (6-5 век пр.н.е) са извършени няколко т.нар. прочиствания  на острова. Тукидид свидетелства за едно такова през 5 век, когато по указание от оракула в Делфи, през шестатата година от Пелопонеските войни, се извършва прочистване на всички мъртви тела от острова. Гробовете са разкопани и пренесени на съседния малък остров Ренея. Също така се издава забрана за раждане и умиране на острова, както и изискване за неговата търговска независимост, за да може той да бъде достатъчно чист (според тогавашните представи) за извършване на богослужение и бого-поклонение на неговата територия.

Днес интересни артефакти от храмовете на Делос има запазени в археологическия музей на острова, а музеят на съседния Миконос показва  красиви съдове, открити  при разкопаване на некропола в Ренея. По време на римската империя, на Делос, поради стратегическото му положение, процъфтява търговията с роби и въобще търговията . Дали поради това, че изчиствайки от мъртвите, атинянците не са изчистили острова и от търговците, дали поради друга причина, но през 88 г. пр.н.е той  е нападнат от Митридат Понтийски, владетел от Мала Азия, който избива всички жители и заграбва богатствата му. Оттогава започва запустението на Делос и днес само руините свидетелстват за отколешния живот.

Там където е текло, пак ще тече, казва народа и така в по-нови времена, през 50-те години на 20 век , именно славата на Делос става добра предпоставка за откриването и разработването на Миконос – най-близкия му съсед, като водеща туристическа дестинация. Миконос, който е голям, но каменист и сух остров – изграден от гранит, на който няма реки а само потоци, е с надморска височина едва 351 м. Разбираемо защо тогава през средните векове Миконос става средище на пирати и флотилията му се слави като една от най-офанзивните в средиземноморието. В Хората – главният град на Миконос, е бил  пристанът на пиратските кораби, където те разтоварвали и търгували с плячката си. Както много други гръцки острови и Миконос за период от 3 века (между 12 и 15 век) е под Венецианско влияние, и влиза в територията на т.нар. Херцогство Архипелагос, със столица в Наксос. Това херцогство се основава след IV-я Кръстоносен поход от племенника на тогавашния Венециански дож. Така Цикладските острови, които отдавна са обект на интерес от страна на Италианските морски кралства на Венеция и Генуа, вече окончателно стават васални на Венецианската държава.

Може би ще се изненадате, но най-характерното в пейзажа на Миконос, което е наследство от венецианците са именно огромните бели вятърни мелници, които се ползвали до началото на 20-ти век. Първите от тях били изградени през 16-ти век от венецианците. Но това не е всичко, защото една от най-пленителните части на острова е именно районът  Малката Венеция с бели и цветни къщички, чиито стени се срещат с морските вълни. Да стоиш на прага на дом, обливан от морската вода и да гледаш залеза е едно от най-романтичните преживявания, които Миконос може да предложи.

Бялото – бели стени, варосани фасади, заоблени тавани, бели ниши с фенери – бело-каменния пейзаж на Миконос на фона на морската шир е нещо, което наистина завладява сетивата. А неповторимата атмосфера рисува сякаш един напълно нов свят, такъв какъвто за наколко дни може да получите в някой от луксозните петзвездни хотели на Миконос.

 Думата луксозен в случая е слаба, за да опише онова състояние, в което се потапя човек, когато попадне на някой от  кацналите на скалите като бели гълъби – хотели, в които основният цвят е бялото, синьото е комплимент, но характерен, а дървото и камъка са най-естествената среда на разкош.

Пепеляшка се превръща в изискана  принцеса и това се е получило всъщност с този Цикладски остров, който сякаш е възкръснал за нов живот и то благодарение на близостта си до отколешния център на поклонение – Делос, но и до традициите на всички онези поколения трудолюбиви жители градили белите си къщи, неуморно посрещайки изгрева при морето.