1

Разпятието и Страстите Христови в Италианската живопис – част 1

Наративът на Страстите, който обвързва събитията от последната седмица на живота на Христос на земята, е бил постоянна прицелна точка в Италианската живопис. Стриктни традиции регулирали представянето на Разпъването на Кръста и другите сцени от Страстите Христови и въпреки това, италианските художници постоянно ги обновявали посреством творческия подход в ангажимента към установените конвенции. За разлика от историите, свързани с Рождество, епизодите на Страстите са обрисувани с болезнени емоции като вина, наситено състрадание и мъка, а авторите често полагали усилия, така че да накарат съзерцателя да съпреживее тези чувства. В това си начинание, те подкрепяли дейността на своите съвременници теолози, които подтиквали вярващите да се идентифицират с Иисус в неговите страдания, така че също да се намерят в надеждата да съпреживеят и неговoто възвеличаване.

Според Евангелията, смъртта на Христос се случила в Йерусалим, където той бил отишъл, заедно със своите ученици, да отбележи празника Пасха. Събитията в началото на тази седмица са описани незабравимо в цикли италиански картини, които датират от Средновековието. Особено важна била Тайната вечеря на Христос с неговите ученици, където Той разчупил хляб и пил с тях вино в очакване на своята смърт, така учредявайки християнският ритуал на причастието. Както е изобрзено на под-олтарния панел (пределла) от Уголино да Сиена (14 век, църквата Санта Кроче във Флоренция), масата е поставена паралелно на полето на картината, като учениците са наредени покрай двете дълги страни, а Иисус е на единия край, в крайният ляв ъгъл на композицията.

http://www.metmuseum.org/art/collection/search/459131
Тайната вечеря от Уголино да Сиена, 14 век

Перспективата предлага ясна визия на предметите върху масата, както и отличителни черти на лицето и жестовете на всеки ученик. Образът е изпълнен с анекдотична яркост, но не подчертава обредността, свързана със светото тайнство, което тази случка ще има като характер за бъдещите поколения. До средата на 15 век, връзката между Евхаристията и Тайната вечеря, била по-ясно изведена в изкуството и монашеските общности поръчвали големи размери изображения на тази сцена да красят стените на техните трапезарии. Известната Тайна вечеря, нарисувана от Леонардо да Винчи за манастира Санта Мария деле Грацие в Милано, представлява кулминацията на тази традиция, както и една композиционна формула, много различна от тази на Уголино: масата заема своята стара ориентация и форма, но Христос стои в нейният център, с лице към наблюдателя, а учениите, всички са подредени от същата страна на масата.

Тайната вечеря от Леонардо да Винчи, края на 15 век

Leonardo da Vinci [Public domain], via Wikimedia Commons

Сублимният момент на Страстите или Страданията е самото Разпъване на Кръста. Картините, свързани с тази тема, обикновено възнамерявали да подтикнат към медитация върху саможертвата на Иисус, и така те индикират неговото страдание, като го изобразяват висящ, тежко, с наклонена глава и кървящи рани. Рядко фигурата на Христос е изкривена, а бидейки без дрехи, неговото тяло често разкрива идеализиран образ, базиран на класическите модели. Типично около кръста се изобразява тълпа от други фигури и те често са забележителни със своята експресивност.

Разпъването на Иисус на Кръста, Пиетро Лоренцети, началото на 14 век,
Базиликата Св. Франциск в Асизи, фреска

По-горе може да видите една от най-значимите фрески на сиенския майстор Пиетро Лоренцети, активен в периода 1320-45 г. Тя се смята за негово върхово постижение и се намира във францисканската църква в Асизи. Лоренцети упсява да предаде не само страданието, но и космическият характер на събитието. Виждаме Христос, вече отдал духът си на Бог Отец, потъмняването на небесата (съпътствано с раздирането на завесата в храма и земетръс, описани в Евангелията), заобиколен от ангелски сили. Много живо е изобразено множеството – римските войници, Лонгинус с копието, Дева Мария с другите жени, апостолите и всички знайни и незнайни присъстващи на свършека на земния път на Иисус.

Инетерсното в тази фреска, което я отличава от по-долното изображение на дърво, пак с произход Италия, е че тя представя Христос в неговото истинско аз – Богът, станал човек – Човешкият син разпънат на Кръста и носещ, благородно и достойно, страданията на цялото човечество чрез собственото си естество. Христос е на Кръста, той вече е издъхнал, прободен е и точно под него се вижда Йосиф, който държи чашата. Тълпата скоро ще се разбяга, заради катаклизма и страховития характер на факта, че се случи смъртта. Ще останат малцина, жените, Йоан и Йосиф. Но Христос е изпълнил онова, за което е дошъл – да стане път: „Аз съм пътят, истината и животът“. Чрез кротката смърт, той разпъна насилието, а чрез Възкресението – показа своята сила за живот. Всичко това можем да съзерцаваме в емоциолността на фреската от Асизи.


Pietro Lorenzetti [Public domain], via Wikimedia Commons

Разпъването на Кръста, непознат италиански майстор (Master of the Codex of Saint George), началото на 14 век
https://www.metmuseum.org/art/collection/search/471904
https://creativecommons.org/publicdomain/zero/1.0/

Горната сцена, която е част от олтарен панел, на неизвестен италиански майстор, койсто се свързва с украсяването на няколко средовековни ръкописа, вкл. Животът на Св. Георги, съхраняван във Ватикана, пресъздава едно по-интимно преживяване на Разпятието. Мъката по лицата на жените, се подчертава от драматичните ярки цветове на одеждите, от драпериите на дрехите и светлосенките по тях. Интересено е да се наблюдават лицата на римските войници. Те, които не са приближени на Иисус, изразяват учудване, стъписване, размисъл, възхита, граничеща с преклонение, стремеж към разбиране. Фигурата на Христос е по-деликатна, като на ангел, Той страда, но едновременно с това е надвесен над всички, сякаш е готов да ги прегърне с разперените си ръце, Спасителят, Agnus Dei (чистият Агнец, който бе заклан от преди създанието на света и който носи греховете на човеците). Творбата е част от колекцията на музеят Метроплотен в Ню Йорк, намира се в Met Cloisters във Fort Tryon Park, 99 Margaret Corbin Drive.

Използвани са части от статията The Crucifixtion and Passion of Christ in Italian Painting, с автор Jean Sorabella, Independent Scholar, публикувана на сайта на музеят Метрополитан.