Top
Размишление

Карантината – пътешествие към моментите, подпечатани от вдъхновението – Париж

Често човек не осъзнава, че паралелно с пътешествието навън, има едно пътуване, едно пътешествие вътре в нас, което неизменно ни води по маршрутите на нашата мисловна карта или град, изпълнен с желания, копнежи, разочарования, чувства от най-различен характер, но и едни особени моменти на вдъхновение, в които… ако човек се вгледа, ще открие проникновения за цял живот.

Париж, май 2009

Мястото, където се намираше нашия апартамент беше на една пряка от Сена, срещу Лувъра. Историческа сграда от 16 век, високи тавани и спални на второ ниво, в под-таванното пространство. Нещо, което човек рядко може да види и преживее в родината. Вълнението да разглеждаш Париж в рамките на цяла седмица, с най-близките си хора и приятели е неописуемо, но определяща за прежияването в дестинацията е атмосферата на хотела или апартамента, в който си отседнал и заобикалящата го среда. А ние тук, без да подозираме, бяхме ударили десятката. Всяка вечер, прибирайки се от поредната незабравима разходка, минавахме покрай бреговете на Сена и съзерцавахме внушителните дворцови сгради покрай реката. Образи, които без да съзнаваш се запечатват дълбоко в съзнанието ти.

Париж, 1-ви арондисман, района на Лувъра

Помня, че имах за Париж очаквания, които не се оправдаха – мислех си, че трябва да е по-старинен, някак си по-архаичен си го представях, а атмосферата му беше много… сега ще я определя като по-витална, носеща белезите на вековете, но едновременно с това съвременна, класически и модерен, стар, но и млад – Париж!

Лувъра – иконата на Париж, нещо което всеки интуитивно свързва с този град и което ние всички с трепет очаквахме да видим. Първият ден ни отне близо час висенето на опашката – бяхме уцелили такъв период, май е винаги чудесно време за пътуване. Помня просторното фоайе на входа под пирамидата, от което величествено стълбище водеше към художествените експозиции, склуптурите във вътрешния двор, а в подземното ниво – чудесата на Египет и Асирия.

Влизайки в музей аз винаги искам да разгледам всичко. Не винаги обаче времето го позволява.  Но за Лувъра не можех да си представя, че ще оставя археологическа експозиция или картинна галерия, която не съм разгледала – затова не се задоволих с едно влизане. В рамките на седмица се завърнах там 3 пъти.

Мона Лиза – успях да я зърна, заобиколена от тълпа туристи, помня че я гледах продължително, за да успея да доловя онова, което я прави световнозивестен шедьовър. Дали заради очакването или заради липсата на чувствителност и умения в настоящия етап от живота ми да чета зад образите – не знам…но Мона Лиза не ме впечатли. Помня, че други платна ме докоснаха повече. Но остана в мен вълнуващото усещане за посещението на Лувъра – едно от най-важните хранилища на образци на човешкия потенциал да се изразява чрез изкуство и самото ходене сред залите и взирането в стотиците артефакти бе в живота ми събитие от особена важност, последствията от което щяха да бъдат определящи за други житейски избори, без да имам представа за това, както често се случва в човешкия живот.

Асирийски фриз – колекцията на Лувъра

Казаното по-горе важи в пълна степен и за следващата ни спирка  – музеят д’Орсе – бившата железопътна гара, която сега е дом на колекцията на натурализма, символизма и на емблематичния за Франция – импресионизъм и неоимпресионизъм. Тук тълпите не са така големи както в Лувъра. Туристопотокът е значителен, но все пак по-умерен, което позволява спокойното съзерцание и наблюдаване на шедьоврите на имена като Уилям Бугеро – френски живописец творил в средата на 19 век, чиито академичен стил и реализъм ме впечатли осезателно. Всред клсиците трябва да споменем имена като Амoри Дювал – един от първите ученици на големия френски живописец класик Жан Огюст Доминик Енгър 1780-1867 (Лувъра), както и още Феликс Жозеф Бариа (негови стенописи може да видите в църквата Св. Юсташ), който пък бил учител на Едгар Дега.

Les Exilés de Tibère (Бягащите от Тиберий), Феликс Жозеф Бариа, масло, 1850г., в колекцията на музеят д’Орсе, Париж

В музеят д‘Орсе има и много склуптури, включае Роден, както и още известни автори като Жан Батист Камий Коро. Друг изтъкнат френски реалист, чиито творби ще видите там е Густав Кобер. Не съм фен на голите му тела и крайностите в експресионизма, но явно те са предвестник на сексуалната революция на 20 век, както и белег за набиращата сила разюзданост на нравите през 19 век.

Интересно е как изкуството наистина е огледало на обществените процеси, нрави и ценности на времето, в което се създава конкретна творба или цикъл. Така виждаме как едни явления и взаимоотношения се явяват в различни периоди, често пъти под различни имена. И в един етап, когато хората са в осъзнаване за силата на деградивния им характер – те са скрити и имат белега на сквернота, но в периодите, когато човечеството се еманципира и отхвърля градивната йерархия на ценности – те избуяват до статута на движения на освободеността в търсене на себеизявата. Въпреки „добрата външност и съвременната опаковка“ обаче, естеството им си остава гнило и рано или късно истинската му същност излиза наяве. Както е казано „От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи”. Много по-конструктивно за балансиране на сетивата и възприятията действат реалистичните селски пейзажи на Жан Франсоа Миле.

The Angelus (Ангелът или Молитва за реколтата от картофи), Jean-François Millet , 1857-59, масло, в колекцията на музея д’Орсе в Париж

На втория етаж в Орсе ще може да се насладите на импресионистите – натюрмортите, порттретите и пейзажите на Пол Сезан, Клод Моне, Егар Дега, Фредерик Базил, Едуард Мане, ексцентричния Винсент Ван Гог. И въпреки, че всеки един от гореизброените има безброй достойнства аз ще отлича двама други автори – Пиер Огюст Реноар, който дълбоко ме впечатли с чистотата и красотата на рисунъка си и Камил Писаро, в чийто творби усетих – умиротворение.

Интересно е как съдбата свързва тези двама велики френски художници. Пиер Огюст Реноар произхождал от бедно семейство – баща му бил шивач, пристигнал в Париж да търси работа от Лимож. Като малък той обичал да пее и дори се обучавал, но на 13 г. е трябвало да започне да раоти, за да помага с издръжката в завод за порцелан. Там той развил естествения си талант в рисуването. По-късно станал ученик в ателието на Марк Гейбриъл Шарл Глейр – швейцарски художник и педагог – академист. Там Реноар срещнал Алфред Сисли, Фредерик Базил и Клод Моне. В процеса на работа младият Пиер Огюст се вдъхновявал от работата на Камил Писаро и Едуард Мане. Реноар живял близо 80 години, въпреки че като млад прекарал тежка пневмония, а после развил ревматоиден артрит. Той се оженил за свой модел над 50-годишна възраст и заедно те имали 3 деца, които също станали известни творци в различни жанрове.

Музеят д’Орсе в Париж – импресия

Ще завършим днешното бягство във френската столица с булевардите на Париж. Те са основна част от неговия чар. Много интересни за разходка и шопинг са булевардите в т.нар. първи арондисман. Тръгвайки по rue di Rivoli на запад в посока Шанс Елизе и палас де ла Конкорд  от ляво ще ви бъде комплекса на Лувъра и не след дълго ще се озовете в района на Пале Роял. Свивайки надясно по rue de Richelue ще се озовете пред Comedi Francaise. Тук се срещат 3 големи булеварда. Първият е rue Saint Honore – продължаващ паралелно на реката и rue de Rivoli към центъра като заобикаля от север кръга на Триумфалната арка. Другият е rue de Richeleu, който продължава на север покрай Пале Роял до булевард Хаусман и Монмартър, а по-средата между тях е булеварда Avenue de l’Opera и тръгвайки по него ще стигнете до площада на Операта и самата Опера Гарние. Разходките по тях ще ви предоставят чудесна възможност да почувствате атмосферата на Париж – кафенета, магазини, известни сгради и знакови места за среща и общуване. Ако имате късмет ще бъдете свидетели как малка трупа класически музиканти изнасят мини концерт на открито – незабравим спомен от Париж.

А за бутиците и лускозните марки се насочете към булеварда Champs Elysee, не пропускайте и Трокадеро и Латинския квартал. Всички тези места ще останат завинаги в спомените ви от Париж и ще бъдат извор на вдъхновение.

Разходка в Париж

Може би тук е момента, преди да приключим виртуалната си разходка из Париж, да повдигнем въпроса за Френската революция. Свобода, равенство и братство е девизът, който масите въздигат. Но как е възможно процес, който е започнал с насилие да доведе до нещо добро? Затова скоро се сбъдва пророчеството във знаменитата фраза на Пиер Верньо – водачът на жирондистите ”Граждани, имаме причини да се страхуваме, че революцията, подобно на Сатурн, ще погълне последователно всички свои деца и накрая ще докара деспотизъм, заедно с бедствията, които го придружават“. Така и се случва, и сме свидетели как заедно с либерализацията, достъпа до определени права и привилегии на определени прослойки, което е добро, се отключват и други процеси и явления, ескалиращи в уронване престижа на йерархията на ценности, почиващи върху християнския мироглед, които са всъщност стълб на общественото развитие. Революционерите поругават храмовете, унищожават светините, разрушават статуи, олтари, гробници, но най-лошото – поставят блудници – буквално леки жени играещи гръцки богини на мястото на образа на Дева Мария.

Централният олтар на църквата „Сейнт Мари-Мадлен“ (Света Мария Магдалена“)

Твърде вероятно е далечен отзвук от тези събития да е провокирал скорошния пожар на покрива на най-голямата и определещя за католическите традиции на парижани – катедралата Нотр Дам – едно от готическите бижута на Франция, независимо че днес свързват този акт със случайността или ислямския тероризъм. Спомням си ясно, че мрачният интериор – когато влезнахме имаше служба, не остави в мен трайни спомени, но едно ме впечатли тогава преди десетилетие – мащабите и усещането за святост, което сякаш струеше откъм олтарното пространство. Това първо посещение и характера на придружителите ми даде повече акцент на възхищението пред архитектурните постижения – дори и съвременните инженери няма как да не отдадат почит на конструктивната мисъл на готическите майстори – колоните, арките, сводовете и аркбутаните – външните подпорни арки. Дълго съзерцавахме и възбуждащите мистериозното чувство гаргойли. Идеалното време за визита е в ранния следобяд или привечер и ако можете се изкачете на върха. Можете да го съчетаете с разходка в близко-разположения Латински квартал – района на Сорбоната, Пантеона и красивия парк Люксембург. През май той е обсипан с лалета.

Интериор от катедралата Нотр Дам в Париж

Ще заърша този своеобразен етюд с една мисъл на идеолога на френската готика по време на т.нар ренесанс на средните векове – абат Сюже.

Recollection of the past is the promise for the future“ – abbot Suger, XII century, France.

Възпоминанието на миналото е обещание за бъдещетоабат Сюже, 12 век, Франция.

Историческа справка за абат Сюже, източник Wikipedia:

Сугерий (лат. Sugerus) или Сюже́, също Сюже́р (фр.: Suger; ок. 1081 – 13 януари 1151 е френски духовник, абат (настоятел) на базиликата (абатството) Сен-Дени, влиятелен съветник на френските крале Луи VI и Луи VII, държавен деятел със специално място във френската история.

Идеите му за държавничество надхвърлят вижданията на римското и нормандското духовенства, потънали в идеологически спорове за инвеститурата. Той се заема дейно и активно с идейното укрепване на кралската власт, всячески обосновавайки нейното сакрално значение. Паралелно утвърждава и култ към св. Дионисий Парижки като небесен покровител на цяла Франция.

Концепцията му е по-скоро за партньорство между двете власти и той я осъществява, без да предизвика трусове или неприязън като съвременника си Томас Бекет в Англия.

Когато в 1124 година в пределите на кралските владения нахлува император Хенрих V, Сугерий отива на бойното поле с хоругвата на абатството – орифлама; Оттогава тя се възприема като бойно знаме на краля. Смутен от броя на поддържащите краля феодали, императорът побързва да се оттегли.

След смъртта на Луи VI, Сугерий реконструира овехтялата църква на абатството в невиждан дотогава в средновековната архитектура стил, който по-късно е наречен готически. Вместо кръгли арки строителите започват да дават предпочитание на островърхи, широко да използват контрафорси (вертикални опорни ребра върху фасадата на сградата), а за украса на прозорците прибягват към витражи (стъклописи), с които често се украсява и кръглият прозорец на фасадата (т. нар. „розетен прозорец“).

image_pdfimage_print

Leave a Reply: