Храмовете на Древен Египет – между небето и земята

*В древния Египет храмовете били място за срещи между хората и боговете, между живите и мъртвите. Те символизирали и гарантирали съществуването и съхранението на сътворението. Тази гаранция се постигала от една страна чрез практикуването на култа и спазването на празниците, и от друга чрез магическата сила за идеята на храма с неговата архитектура, изображения и текстове да бъде място на богоявление. Извършваният в храмовете култов ритуал трябва да се разбира по своето съдържание като комуникация между човека и божеството, при което инициативата се поема от човека – призоваване, а божеството е в ролята на приемател и обект на култовите действия, но едновременно с това се явява и като субект, който изявява волята си към онези, които го призовават.

Храмовете били възприемани като част от земната, но и от небесната реалност. Вътре в тях, на небесно равнище, от една страна Богът бива обект на поклонение, от друга се осъществява комункацията с невидимото му присъствие – то бива призовавано. А отвън, в земен план, хората получават неговото благословение и молбите им биват изслушвани. Царят и свързаният с него клир изпълнявали връзката между тези две равнища. Фактът, че съществувал и култ към самият цар е свързан с неговата функция да бъде изпълнител на Божествената воля, самият той с действията си, като овластен от божеството, става явление.

Подобен порядък на взаимоотношенията между небестното и земното наблюдаваме и в други древни култури като тази на траките по нашите земи. Неслучайно царските гробници на тракийските владетели се отличават с нарочна специфична архитектура и често едно такова съоръжение съчетава заупокойните с храмовите функции. Паралели между древен Египет и Тракия съществуват и тепърва научната общност ще разкрива обхвата на влияние и взаимодействието между тези две култури в дълбочина. Пионер в това отношение се явява българският изследовател, живял и работил в Америка – д-р Стефан Гайд. В неговата поредица Тракийското писмо декодирано, чиято първа книга се появи през недалечнат 2006г., в том. 3 ще научите за царете пастири Хиксоси и техните династии в Древен Египет. Открития на д-р Гайд за пръв път явяват неоспоримата връзка между тракийската и египетската писменост, като поставят първата като първоизточник на египетското писмо. Без да изпадаме в детайли за тезата, ще загатнем само че д-р Гайд използва именно египетските йероглифи като мост за разчитането на надписи по тракийски артефакти, намерени в нашите земи. По този начин той дава нов тласък върху изследването на тракийското наследство, както и развенчава мита, че траките са безписмени. За разлика от Египет, където тази „образна“, наричана още „пиктограмна“ писменост получава развитие и стилизация и бива използвана широко в украсата на храмовите комплекси и култовия живот на страната, обаче в Тракия, където тя се е зародила, употребата й е била изключителна привилегия на малцина посветени жреци и царе. Тук тя е своево рода сакрална писменост и затова много малко артефакти има запазени днес, но тези които откриваме в нашите музеи предшестват египетските „усъвършенствани версии“ с хилядолетия. За непредубедения читател трудовете на д-р Гайд са наистина много ценен инструмент за разгадаване на мистерията около българската древност.

Но да се върнем сега към древен Египет. Построените изцяло от камък храмове като Храма на Сфинкса в Гиза или подобните на обелиск зидани светилища на слънцето …били в пряка връзка с царските пирамидни комплекси. Тяхната функция следователно не се свеждала до комуникация само между небето и земята, но между този и онзи свят. Защото фараонът бил смятан за божественият Хор и син на Бога-Слънце и като такъв бил гарант за всички аспекти на сътворението. То не било схващано като завършен акт и се нуждаело от непрестанно утвърждаване, както и от индивидуално и актуално обновление чрез всеки нов цар. Основната идея била, че боговете избират и легитимират владетеля, за да може той от своя страна да се грижи за запазването на световния ред, да отблъсква хаоса и да осигурява необходимото на хората. Така култът към царя станал постоянен елемент на култа към боговете и в техните храмове били включени параклиси за царски статуи. Ето защо в изобразителната програма на тези параклиси особено значение имали мотиви като избора на царя, полагането на грижи за него и коронясването му от боговете, както и покоряването на враговете от владетеля…Многообрaзието на украсените светилища отговаря на различните форми на божественото присъствие, укрепващо царската власт и благоденствието на нацията.

В древния Египет във всеки храм трябвало да има статуя на приемащото култа божество. Тези култови образи са почти изцяло изгубени, тъй като били наравени изцяло или отчасти от благородни метали и по тази причина били крадени и претопявани. ..Те били смятани за жив образ и следователно за компонент на божествената личност, поради което до тях имал достъп единствено царят или действващи от негово име жреци. Фигури на божества имало и извън светилището; повечето от тях били от камък и служели за среща с посветени лица като жреци и велможи. Само лодката със статуята за шествието била показвана при големи празници на цялото население.

Статуите на царе били задължителен компонент на всеки божествен храм и се смятали за живи. При това статуите на царе могат да бъдат както с активна, така и с пасивна роля. Като висши разпоредители на култа те действат пред боговете, например в образа на жертвопринасящи и молещи се, коленичили и вървящи фигури. Като въплъщение на божествено-царската власт те демоснтрират осигурявата от царя гаранция за сътворението, например в образа на сфинксове. Иконографски елементи, като необичайните одежди на така наречената жреческа статуя на Аменехме III или йероглифите на живота в ръцете на колонните статуи на Сенсурет III, характеризират допълнително изобразения цар и подчертават неговата функция.

..оформлението на тялото и лицето играе важна роля, защото е един от факторите определящи до голяма степен въздействието на образа. По аналогия с царските титли, всеки владетел установявал свои собствени формални критерии, които обаче допускали функционални и стилистични вариации.

*Текстът в курсив е цитат от статията “Между небето и земята – храмове и божества в Средното царство“, автор Регине Шулц, която част от сборника “Египет – Светът на фараоните” на издателство Colibri