Маат – Истината и Правдата в Египетската традиция

“Маат (Maat), изписвано също и като Майет (Mayet), представлява в древно-египетската религия персонификация на истина, справедливост и космически ред. Тя е дъщеря на Богът-Слънце Ре, тя също така е асоциирана с бог Тот, бог на мъдростта (писмеността и книжовността, б.а.).

Счита се, че церемонията за съда над мъртвите (наречена “Присъдата на Озирис,” по името на богът на отвъдния свят Озирис) се е фокусирала върху претегляне на сърцето на починалия на везна, която се е балансирала от Маат (или йероглифът, който я представя – щраусовото перо), като своево рода тест за спазването нa истинските ценности.

В абстрактен смисъл, maat е бил божественият ред, установен при сътворението и препотвърждаван при възцаряването на всеки нов владетел в Египет. При утвърждаването на maat ‘редът’, на мястото на (надмогвайки над б.а.) isfet ‘хаоса,’ царят изпълнявал ролята на Богът-Слънце, божеството най-близко свързано с Истината (Маат). Маат (наричана още правда б.а.) стояла начело на лодката на Ре (Богът-Слънце) докато той пътувал през небето и подземния свят (отвъдния или светът на мъртвите б.а.). Въпреки, че аспектите на царствеността и на  maat (божественият ред, истината и справедливостта) през известни периоди били подлагани на критика и преформулировка, принципите на които били базирани тези две институции (царската власт и божествения ред, явяващ истината и справедливостта б.а.) са фундаментални за начина на живот и мисленето в Древен Египет и са устояли до края на историческият периорд на Египетските царства.” Източник www.britannica.com

Eternal Egypt: Masterworks of Ancient Art from the British Museum by Edna R. Russmann (commons.wikkipedia.org)

По-късно в коптският език, който е най-близкият приемник на древноегипетския и представлява древноегипетски в линеарен скрипт думата май, означава оправдавам, доказвам правотата на също може да се преведе и като отсъждам справедливо.

Има и още две значения на думата със същото изписване. Като съществително тя може да значи място, a като прилагателно тя е синоним на близката до нея мей и означава любящ.

От своя страна, думата мей означава истина и любов едновременно, пак на същия този коптски език.

Коптският е един както в днешно време се казва “мъртъв” език, т.е. той не се говори от египтяните, които днес са наши съвременници, понеже насилствено им е бил наложен арабският, но е бил консервиран в литургичната практика на Коптската християнска църква и до днес се използва за тази цел. (Знаем, че Александрия в Египет е едно от първите места, където се е проповядвало християнството през 1-2 в. от н.е., там е пребивавал евангелист Марко). Дори има спор между изследователите в последното десителетие, дали най-древните текстове свидетелстващи за Христовото учение, още от апостолите и Ранната църква не са всъщност на коптски, а не на древногръцки. Коптските ръкописи открити в Наг Хамади съдържат в оригинал най-ранните гностични текстове.

Тази интересна лингвистична връзка между истината, справедливостта от една страна и любовта, от друга, както и концепцията за място (вместилище, обиталище), атрибут на същата дума, ни кара да се замислим днес дали пък жреците в Древен Египет не са ни завещали една фундаментална концепция за живота? Която постулира Истината и Правдата (справедливостта) като произтичащи и основаващи редът и хармонията във физическия свят, които могат да се проявяват в света – имат място, време и характер (Маат е както принцип, така и провление). Истината и Правдата (свързани с Любовта), едновременно с това, са същностни атрибути и части (Маат е дъщеря на Ре) от господстващата Божественост и нейният ипостас в Древен Египет като върховно божество – Ре (Богът Слънце-Създателят и Владетелят над всичко видимо и невидимо), който в различните варианти е познат и като Амон-Ра, а когато се намира с лодката си в подземния свят Дуат се слива с Озирис (т.е. Ре и Озирис са едно и също божество в различните му еманации б.а.).

Как да намерим приложение на това познание? Ако то ни вълнува, може би е редно да си зададем още въпроси? Къде е мястото на истината в нашият живот? Имаме ли в себе си любов, но не каква да е любов, а любов към истината и справедливостта? Изпитали ли сме в живота си проявленията на това да заставаш зад истината, да търсиш да познаеш истината, да търсиш справедлисовстта не само като изпълнение на парламентарните закони, а като прояление на изконния ред, на който светът е основан? Според тези древни принципи: “с каквато мяра мерите, с такава ще ви се отмери” и още, “милост се дава на милостивите, а прошка на готовите да се покаят”, “любовта е дързостта да обичаш и да се бориш за реда, хармонията, красотата, благородството, обичта, вярата и доверието, честността, достойнството и смелостта, да бъдеш благодетел, а не консуматор” и който няма тази любов в себе си не може да се нарече истинен и да се докосне до измерението на Маат.