ИРЛАНДСКА ЛЕГЕНДА ЗА ЗАМЪКА НА БАЛИТАУТАС

   

Отдавна, много отдавна, там, където сега се намира замъкът Балитаутас, живял бедняк на име Таутас.

По онова време манната небесна още падала на земята с росата всяка вечер и Таутас се препитавал, като я събирал, защото бил страшно беден и нямал нищо друго.

    Един ден минал търговец, който имал красива млада дъщеря.

~ Дай ни подслон за тази нощ – рекъл на Таутас, – защото сме уморени.

Беднякът ги приел.

На сутринта, когато гостите си тръгвали, сърцето му закопняло за момичето и той рекъл на търговеца:

~ Дай ми дъщеря си за жена.

~ Как ще я храниш? – попитал търговецът.

~ По-добре от теб – отвърнал Таутас, – защото с мен нищо няма да й липсва.

Разказал му за манната – как всяка вечер илизал, когато паднела с росата, и я събирал, както са правели баща му и дядо му, и неговият дядо, и както са живели без грижи на този свят.

Момичето също казало, че иска да остане с младежа, та търговецът склонил.

Така се оженили – Таутас и красивата девойка, а баща й си тръгнал. Минали години и те били винаги щастливи, нямали грижи. Родил им се син, умно, красиво момче, колкото хубав, толкова и досетлив.

Ала без време старият Таутас се поминал и след като погребала съпруга си, жената излязла да събира манна, както го била гледала да прави, когато паднела росата. Скоро обаче се уморила и си рекла: „Защо да правя това всеки ден? Ще събера за цялата седмица, пък после ще си почивам.“

Алчно събрала цял куп и се прибрала вкъщи. Ала грехът на алчността я прокълнал завинаги – никаква манна не паднала на другата вечер, нито на следващата, нито по-нататък. Жената била бедна и гладувала, наложило й се да ходи да се труди на полето, за да изкара къшей хляб за детето си; просела пред черквата, за да плаща учението на сина си. Така се изучил и в страната нямало равен на него по красота и разум.

Един ден чул хората да говорят за велик благородник, който живеел в Дъблин и имал дъщеря, толкова красива, че другаде не били виждали такава. Всички знатни младежи умирали за нея, но тя не искала никого. Момъкът се прибрал вкъщи и казал на майка си:

~ Ще ида да видя дъщерята на великия благородник. Може да имам по-голям късмет от всички знатни момци които искат ръката й.

~ Стига, глупчо – рекла тя. – Къде се е чуло и видяло бедняк да се мери с богаташите?

Той обаче настоявал:

~ Дори да умра по пътя, ще опитам.

~ Изчакай тогава до неделя – помолила го тя. – Каквото изкарам, ще ти дам половината.

И така, дала му половината от милостинята, която получила пред черквата, и го изпратила с благословия.

Не след дълго срещнал бедняк, който го помолил за някоя пара, в името на Бог. Младежът му дал няколко монети и продължил по пътя си. Отново срещнал просяк, който го помолил за някоя пара, в името на Бог, да си купел храна, и той дал и на него.

~ Дай на бедняка някоя пара, в името на Бога – извикал някой и младежът видял трети просяк пред себе си.

~ Имам само няколко пенса – рекъл Таутас. – Ако ти ги дам, няма да ми остане нищо за храна и ще умра от глад. Но ела с мен и каквото купя ще разделя с тебе.

Докато отивали към гостилницата, разказал на просяка цялата си история, как искал да отиде в Дъблин, но нямал пари. Когато стигнали, поръчал един хляб и кана мляко.

~ Разрежи хляба – казал на просяка. – Ти си по-стар.

~ Не, не – отвърнал другият, защото го било срам, но Таутас настоявал.

Така просякът разрязал хляба и макар, че започнали да ядат, той не намалявал, и макар че пили до насита от млякото, каната останала пълна.

Таутас станал да плати, но когато дошла, гостилничарката рекла:

~ Как така? Вие не сте изяли нищо. Няма да взема парите ти, бедняче.

Той обаче настоял да ги вземе и с просяка пак тръгнали заедно.

~ Слушай – казал спътникът му. – Днес ти три пъти ми стори добро, защото два пъти те срещнах и ти ми даваше милостиня в името на Бог. – Може би и аз ще мога да ти помогна. – Бръкнал в джоба си и подал на красивия момък златен пръстен. – Където и да поставиш този пръстен, само да пожелаеш, ще излиза злато – чисто злато. Докато е с теб, няма да бъдеш в нужда.

Таутас сложил пръстена първо в единия, после в другия си джоб, докато толкова натежали от злато, че едва подел. Ала когато се обърнал да благодари на добрия просяк, той бил изчезнал.

И тъй, като още се дивял на приключенията си, продължил напред, докато най-сетне видял красивия палат на господаря. Ала преди да влезе, отишъл да си купи хубави дрехи и да се нагизди като принц. Едва тогава се запътил към замъка и стражите го пуснали, защото си рекли:

~ Тоя трябва да е някой кралски син.

Когато дошло време за вечеря, господарската дъщеря хванала Таутас под ръката и му се усмихнала. Той пил ароматно вино и се замаял от любов. Накрая обаче толкова се напил, че слугите трябвало да го пренесат до леглото и като влизал в стаята, пръстенът се изхлузил от пръста му, без той да разбере.

Сутринта господарската дъщеря минала покрай стаята му и какво да види? До вратата – пръстенът, който била видяла на пръста на младежа.

~ Аха – рекла си, сега ще го подразня за пръстена.

Прибрала го в кутията си за бижута и си пожелала да бъде богата като кралска дъщеря, та кралският син да поиска ръката й, и не щеш ли, кутията се напълнила с толкова злато, че не можела да се затвори. Момичето сложило пръстена в друга кутия и тя също се напълнила. И така, уплашена от пръстена, го прибрала на най-сигурното място, в джоба си.

Когато се събудил, Таутас видял, че пръстенът го няма, и сърцето му се свило.

~ Ех, късметът ме изостави – рекъл си.

Разпитал всички слуги, а после и дъщерята на благородника и тя се засмяла, от което разбрал, че пръстенът е у нея. Ала нямало как да я накара да му го върне и когато видял, че е безднадеждно, отказал се и тръгнал да се прибира вкъщи.

Толкова се срамувал, че се скрил в храсталака около една стара крепост, докато се стъмни, защото се боял, че ако върви по светло, хората ще му се присмиват за глупостта. По смрачаване от крепостта излезли три котки, които си приказвали:

~ От колко време го няма готвачът ни? – попитала едната.

~ Какво ли му се е случило? – рекла другата.

Докато така мърморели, дошъл четвърти котарак.

~ Защо се забави толкова? – смъмрили го другите.

Тогава той разказал как срещнал Таутас и му дал пръстена.

~ И после отидох в замъка да видя какво ще направи младежът. Когато прескачах масата, ножът на господаря одраска опашката ми и три капки кръв капнаха в чинията му, ала той не ги видя и ги погълна с месото. Сега в корема му има три котета и ще умре в страшни мъки. Нищо не може да го излекува, освен ако не изпие три глътки вода от кладенеца в Балитаутас.

Щом чул това, Таутас скокнал, изтичал вкъщи и казал на майка си да му приготви три шишета с вода от кладенеца на Таутас. После, предрешен като лекар, се върнал при господаря.

И тъй, отново отишъл в Дъблин. Всички лекари от Ирландия се били събрали около благородника и никой не знаел от какво е болен и как може да се излекува. Таутас влязъл и рекъл:

~ Аз ще го излекувам.

Дали му храна и легло и след като си отдъхнал, дал три глътки от водата от кладенеца на Негова светлост и трите котета изкочили от корема му. Настъпила голяма радост и Таутас бил приет като принц. Въпреки това пак нямало как да вземе пръстена от господарската дъщеря и отново си гръгнал за вкъщи обезсърчен, като си мислел: „Ако пак срещна човека, който ми даде пръстена, кой знае как ще ми потръгне късметът?“ Седнал да си почине в една гора и там съгледал три момчета, които се биели под един дъб.

~ Срамота е да се бъхтите така – казал им. – За какво се биете?

Те отвърнали:

~ Преди да умре, баща ни зарови под този дъб пръстен, който може за миг да те пренесе където си пожелаеш; чаша, която е винаги пълна, ако е изправена, и празна, само ако лежи настрана; и лира, която свири сама всяка мелодия, за която си помислиш.

~ Аз искам да разделим вещите – казало най-малкото момче – и всеки да си търси късмета.

~ Всичко се пада на мен – рекъл най-големият и тримата пак се сбили.

~ Слушайте как ще решим спора – прекъснал ги Таутас. – Приберете се вкъщи и елате пак утре. Аз ще помисля през нощта и ви уверявам, че когато дойдете заранта, няма да има вече за какво да се карате.

Момчетата обещали да се сдобрят и да не се бият, докато дойдат на другия ден, и си тръгнали.

Когато се скрили от поглед, Таутас изровил пръстена, чашата и лирата, като си рекъл: „Не ги излъгах. На заранта няма да имат повод да се карат“

Отново тръгнал към замъка на господаря с новите си богатства, но си спомнил за силата на пръстена и след миг се озовал в голямата зала, където всички благородници били седнали да вечерят. Накарал лирата да свири най-прекрасната музика и пил до насита от чашата, която никога не се изпразвала, докато започнала да му се замаява главата.

„Стига толкова“ – помислил си и като прегърнал господарската дъщеря през кръста, хванал лирата и чашата в другата си ръка и прошепнал:

~ Искам да бъдем в стария замък край гората

След миг се озовали на мястото, но главата му толкова била натежала от вино, че начаса оставил лирата и заспал. Щом видяла това, девойката свалила пръстена от ръката му, взела чашата и лирата и за едно мигване се върнала в бащиния си вдорец.

Когато се събудил и видял, че момичето е избягало и богатствата му ги няма, Таутас полудял от яд. Тръгнал да се скита из страната и накрая се озовал в градина, където видял дърво, отрупано с яркочервени ябълки. Понеже бил гладен и жаден, откъснал една и я изял, но не щеш ли, на главата му почнали да никнат рога и ставали все по-големи, докато заприличал на козел. Задърпал ги, но нямало махане. Сега вече наистина загубил разсъдъка си, като си помислил как ще му се присмиват съседите. Докато ревял от ярост и срам, съгледал друго дърво с ябълки, ярки и блестящи като злато.

~ Дори сто рога да ми пораснат, искам да пробвам от тези – рекъл си и откъснал една.

Щом отхапал от нея, рогата паднали и той се почувствал по-силен и по-умен от всякога.

~ Сега вече ще бъде моя – възкликнал той. – Ще туря рога на всичките и няма да им ги махна, докато тя не ми се обрече пред целия кралски двор.

Без да губи време, тръгнал обратно към господарския замък, като се натоварил с колкото ябълки можел да носи от двете дървета.

Когато видели красивите плодове, големците се полакомили и не след дълго в голямата зала не останала глава без рога. Започнали да се каят и да го молят да ги избави от този срам, но Таутас отговорил:

~ Не. Ще ходите рогати, докато не получа господарската щерка за жена и не ми върнете двата пръстена, чашата и лирата.

Речено сторено. Там, пред всички благородници, му върнали вълшебните предмети, а господарят сложил ръката на дъщеря си в дланта на Таутас, като казал:

~ Вземи я, вече е твоя жена, само ме избави от тия рога.

Таутас извадил златните ябълки, всички големци яли и рогата им изпопадали. Той взел невястата и съкровищата си и се върнали с тях у дома, където построил замъка Балитаутас на мястото на бащината си колиба и оградил кладенеца в крепостните стени. След като напълнил съкровищницата си с толкова злато, че никой не можел да преброи богатството му, закопал вълшебните предмети дълбоко в земята на тайно място и до ден днешен още никой не ги е намерил.

Източник:

Джейн Франческа Уайлд – “Ирландски легенди, митове и суеверия”