
ИРЛАНДСКО ИЗКУСТВО – I част
Репутацията на ирландските майстори и изящните им, скъпи произведения толкова се разпространила в цяла християнска Европа, че по молба на много държави Ирландия изпращала в училищата и университетите им мнозина от своите най-изтъкнати учени като учители и писари. Много образци на ирландското изкуство още се пазят в библиотеките на Континента редом с най-тачените им национални богатства. За илюстрация не можем да не споменем прекрасната книга на господин Уестуд за анлосаксонските и ирландските ръкописи. Този труд съдържа факсимилета от всички най-важни келтски ръкописи в цяла Европа. Копията са направени изключително грижливо, повечето – лично от автора с помощта на увеличително стъкло, толкова изпипани и деликатни са детайлите. Всъщност по прецизност и богаство на илюстрациите книгата надминава всичко публикувано за келсткото изкуство във Великобритания и съперничи на превъзходния, но прекалено скъп труд на граф Бастард за древните френски ръкописи. В по-ранна своя дисертация господин Уестуд излага вижданията си за произхода и развитието на хиберно-саксонското изкуство през първото хилядолетие на християнската ера и открива в орнаментацията, описана от Кембъл и други, изразен опус хиберникум и опус англикум, но ирландското е по-съвършено от двете и коренно различно от континенталното изкуство през същия период.

Най-ранните ръкописи в Гърция и Рим не притежават нищо от това типично келтско изкуство. Не откриваме тези черти нито в италианските мозайки нито в стенописите в Помпей и Херкулан – колкото и красиви да са човешките образи, намерени там – нито във византийското изкуство. Откъде тогава са почерпили художествените си идеи ирландците, тези всепризнати основоположници на келтското изкуство в Европа? Това е една от историческите загадки, които, както произходът на Кръглите кули, тепърва чакат своето решаване. Неоспорим факт, доказан от изследванията на господин Уестуд, е че във време, когато изобразителното изкуство в Италия, Гърция и други части на Европа – по-точно в периода между пети и осми век – е било почти изчезнало, в Ирландия възниква, развива се и достига съвършество художествен стил, коренно различен от изкуството в която да е друга част на цивилизования свят. Пренесено от ирландски и саксонски мисионери, то е възприето в школите на Карл Велики и всички други велики училища и манастири, основани от последователите им из целия континент.

Към средата на девети век германската традиция се преплита с привнесеното от Англия и като следствие от все по-честите връзки с учени мъже от Рим, започват да се развиват класически модели, възприемат се цветни орнаменти и фигури от византийския стил. Ирландското декоративно изкуство също се комбинира с тях. По-късно то постепенно изчезва от Англия, изместено от франкосаксонското и тевтонското изкуство. Затова след 10 век господин Уестуд не намира никакви англосаксонски ръкописи, изпълнени в ирландкия стил, или линдисфарн. В Ирландия обаче той се запазва още няколко века, макар че в детайлите на декорацията се открива твърде малко от деликатността на по-ранните произведения. В това отношение господин Дигби Уаят отбелязва, че по прецизност и безгрешност на изпълнението цялата палеография няма нещо, което да може да се сравни с ранните ирландски ръкописи, особено с “Книга от Келс”, най-великолепният от всички. Затова нищо чудно, че при управлението на Хенри II, когато отива в Ирландия и вижда един илюстриран ирландски ръкопис, Джералд Уелски възкликва: “Това прилича повече на сътворено от ангели, а не от човешка ръка!”

Източник:
Джейн Франческа Уайлд – “Ирландски легенди, митове и суеверия”