Уиски в Ирландия и Шотландия

Уискито е наречено с изрази като “вода на живота”, “смъртоносната вода”, “алкохол за крале”, “питие за посветени”. Но дали тези мистификации имат своето основание ще разбере всеки ценител, след като се запознае с историята в настоящия материал, както и повече за местните традиции и вярвания. Във фирменият ни “Блог – Азмара ~ полезно и вълнуващо” ще имате възможност да се информирате и разсъждавате относно различни дестинации, защото пътуването е истинско преживяване, ако човек се подготвя и разбира, че във всеки народ и култура има мащабни причинно-следствени пластове, изградени на основата на родственост, нeизбежни обстоятелства, хуманни търсения и достижения на духовен и научен ум. Ирландия и Шотландия, ще допринесе за вкуса на питието. Но, разбира се, по-вкусно е споделеното уиски.

А сега нека преминем към история и технология на уискито,

като ще помолим търпеливия читател за разбиране,

ако не сме били достатъчно изчерпателни.

Счита се, че производството на уиски стартира в страните Ирландия и Шотландия, а по късно се разпространява зад океана, в Америка. Келтските монаси донасят средиземноморската технология за производство на парфюми, а по-късно модифицирайки тази техника създават спиртно питие „Uisgebaugh“ (според най-старите записи на на келстския език – галик) или още “Uisge Beatha“, което се използвало и за медицински цели. “Uisge Beatha” е неотлежало (можем да кажем, че е приличало на водка или дори българската ракия, но с тази разлика, че не е получено от ферментацията на плодове) и често било ароматизирано с билки като мента, мащерка, анасон и др. Не може с точност да се каже кога е започнало производството, понеже през първите векове традицията е предавана предимно устно. Най-старото писмено свидетелство за уиски идва от Ирландия от 1405 г., когато в ирландските анали на манастира Клонмакнойс е записано, че владетелят на клана (местен род) починал след като “изпил свръх количество от водата на живота”. Има сведения, че ирландски монаси пътували по море до Шотландия, за да предадат своето познание в Христовата вяра, но заедно с това пренесли и технологията на дестилация. Първото споменаване за уискито в Шотландия датира от 1494 г. където крал Джеймс IV поръчал уиски от монах на име Джон Кор, на който са били необходими „осем топки малц за да направи aqua vitae“. В Шотландия, през XVI век по времето на крал Джеймс IV (James IV;1488-1513) хирурзите-бръснари в Единбург получават монопол върху производството на уиски. Отново както в Ирландия така и тук, алкохолният дестилат, освен за пиене, бил използван за хирургическа намеса и други медицински нужди. През 16 и 17 век Английската корона се опитала да ограничи и лицензира производството на уиски в Ирландия чрез законови мерки, вкл. лицензи за производство и данъци. Тези ограничения, обаче, имали малък ефект и се спазвали предимно в областите с доминиращо английско влияние.

През 1608 г. крал Джеймс VI Шотландски (Джеймс I Английски) дал един такъв лиценз на сър Томас Филипс – земевладелец от Бушмилс, в графство Антрим – днешна Северна Ирландия. На базата на този документ Дестилерията на Bushmills, претендира да е най-старата оцеляла производствена единица на уиски в света. Но самата компания Бушмилс е регистрирана за продажба и лицензирана чак през 1784 г. Обаче, до 1761г. лицензирането е било по желание, затова днес дестилерията Kibbegan от графство Уестмийт, която е лицензирана за производство и продажба през 1757 г., претендира да е най-старата лицензирана дестилерия в Ирландия.

След този акт, производството науиски в лицензирани дестилерии било познато като “Parliament whiskey”, а т.нар. незаконна дестилация като Poitin ( гелски термин, означаващ “малък казан”) или още селско уиски.

В днешно време големи производители на уиски са дори и някои азиатски държави като Япония и Индия. Дестилерии можем да намерим и в страни като Англия, Kaнaдa, CAЩ, Aвcтpaлия, Hoвa Зeлaндия, Дaния, Xoлaндия, Бeлгия , Фpaнция, Гepмaния, Aвcтpия, Швeйцapия, Швeция, Финлaндия, Иcпaния, Typция, Πaĸиcтaн, Южнa Kopeя, Taйлaнд, Taйвaн, Уpyгвaй, Бpaзилия, Beнeцyeлa и Южнa Aфpиĸa.

За направата му се използват зърнени култури като ечемик, пшеница, а американското от ръж и т. нар. бърбън уиски от царевица. Ирландското уиски “Irish Whiskey” има по-финен аромат и мек, сладък вкус, а шотландското – “Scotch Whisky” напротив – сух и опушен вкус, придобит от обработения с торф ечемичен малц. Ечемикът се накисва 48 часа, разстила се в просторни помещения след което бива обръщан, за “да диша” и започва постепенно да покълва. След като се получи малц, процесът на покълване бива прекъснат. Ечемикът се изсушава с помощта на различни видове въглища и торф – ароматна земна маса с богато съдържание на различни водорасли, дървесни елементи и билки, както и клекови храсти с уникални специфики, характерни за Шотландия. Опушеният характер на уискито е резултат от ползването на торф в процеса на изсушаване. Покълналият и изсушен ечемик – малц се смила и изсипва в казани, където са добавени дрожди и … ферментацията започва. След което, дестилирането в медни казани пречиства оптимално бъдещото уиски, а самата дестилация представлява изпарение на течности и тяхната кондензация. Двойно дестилирани са по-често в Шотландия и тройно – в Ирландия, макар че понастоящем това е относително разделение, защото и в Шотландия някои уискита преминават през тройна дестилация.

След като бива дестилирана, получената безцветна течност е с високо съдържание на алкохол (между 65 – 80 %). Тя се затваря в дървени бъчви и там (престоявайки минимум 3 години) уискито придобива 60 – 70 % от аромата и вкуса си. Ако погледнем в световен мащаб, алкохолните напитки отлежават в бъчви от кестен, черница, хвойна, бяла акация, кедър, но най-предпочитан е дъба – Европейски (Френски дъб) и Американски бял дъб.

Как да консумираме уиски? Разбира се умерено, но и любознателно. Така любителят може да развива своя скромен опит благодарение на специализирани дегустаторски насоки. Тук можем да се съгласим, че анализираното възприятие създава условие за по-висока естетична оценка и удоволствие от качествения, а не количествен аспект. Подобно е и с храната, съдържаща богати и качествени вещества и приета в мярка, насища и възстановява организма.

И така, нека започнем с първото впечатление – цвета на уискито, различен при всяко уиски и зависещ основно от структурата и уникалното въздействие на дървото, от което е изработена бъчвата, както и от срока на отлежаване. Ароматите е следващото, което можем да възприемем, като за целта при помирисване устата остава леко отворена, за да вдишаме балансирано изпаренията. Ароматите могат да бъдат активирани, ако уискито престои известно време в чашата, а с добавянето на малко лед или вода, стават по-осезателни някои нюанси от ароматната палитра. Но тъй като обонятелната памет е разнородно развита при всеки, то могат да бъдат разпознати различни аромати. При отпиване на първата глътка усещаме вкуса и консистенцията, но преди да преглътнем, задържаме, за да се получи пълноценната перцепция на езика и небцето. Уискито най-добре се консумира в съчетание с цитруси и други плодове, защото те имат прочистващо действие спрямо вкусовите рецептори.

Но, уискито само по себе си, не би могло да замести вътрешната емоционална настройка, защото прочувствените моменти са онова, което човек ще запомни и сподели, за да удължи етапите на своето преживяване и това на приятелите си. И ако Ирландия – родината на уискито е вашата следваща дестинация, най-вероятно ще имате нужда да я опознаете и като родна земя на ценни хора, които са се трудили, за да оставят интелектуално и духовно наследство, актуално като пример и днес в общочовешки “план” и смисъл.

Азмара – Пътувай за да откриеш себе си

Azmarra – Travel to find yourself