
Разпятието и Страстите Христови в Италианската живопис – част 2
Днес, онези които се опитват да преживеят тайната на Разпятието, Смъртта и Възкресението Христово, могат да обърнат взор към неизчерпаемото богатство на художетвеното наследство на вековете. Грандиозните и величави творби на изтъкнати майстори на четката още от Готиката през Ранния и Висок Ренесанс разказват и превъплащават случките, описани в Евангелията, свързани със събитията от живота на Иисус в Страстната седмица. Много от тези творби отдавна са еталон на художествена висота и стотици страници изкуствоведска литература са изписани за техните достойнства, както и на авторите им. Как обаче могат да послужат днес те на обикновени хора като нас да се доближим до онези събития отпреди 2000г., да съпреживеем?.. Като средство за съзерцание и размишление. В едно такова пътешествие на сетивата ви каним сега, във втората поред статия от цикъла свързан с Разпятието и Страстите Христови в италианската живопис.
Пренасяме се във Флоренция. В средата на 15 век, в семейство на флорентински майстор ювелир се ражда първородният син Domenico di Tommaso Bigordi, наречен впоследствие Доменико Гирландайо. Той е част от т.нар. третo поколение ренесансови художници от Флоренция, към които спадат още Верокио, Полайоло и Сандро Ботичели. Гирландайо се справя чудесно с изрисуването на стени в различни манастири и църкви, с които Флоренция и областта са изпълнени. Заедно с двамата си братя Давиде и Бенедето, той основава свое ателие, в което се обучава и Микеланджело Буонароти. За Гирландайо е известно, че имал отлично чувство за перспектива и построявал композиците си с математическа точност, с просто око. Счита се, че той е обучил Микеланджело на техниката ал-фреско, която ще му послужи през 16 век за неговия шедьовър – таванът на Сикстинската капела в Рим.

Източник: Andreas Quermann, Ghirlandaio, serie dei Maestri dell’arte italiana, Könemann, Köln 1998., PD-Art, wikimedia
Но нека сега се върнем във Флоренция, в манастира „Сан Марко“, където е един от шедьоврите на Гирландайо, свъзрзан с днешната тема – Тайната вечеря (1486г.) Трябва да отбележим, че има три фрески от Гирландайо посветени на тази сцена, които са запазени и друите две се намират в манастрския комплекс „Онисанти“ Флоренция (1480г.) и в абатството Св. Архангел Михаил ( Abbey of San Michele Arcangelo a Passignano, 1476г. ), което се намира 25 км южно от Флоренция. Фреската в трапезарията на францисканския манастир „Сан Марко“, изграден с покровителството на Козимо ди Медичи в ренесансов стил, е най-зрялата от трите творби на Гирландайо в тази тематика.

http://www.travelingintuscany.com/art/ghirlandaio/lastsupperfrescoes.htm
Ето какво четем по повод тази сцена в глава 22 на ев. от Лука:
7. И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне, 8. и прати Иисус Петра и Иоана, като им рече: идете, пригответе ни пасха, за да ядем.
9. А те Му рекоха: де искаш да приготвим?
10. Той им отговори: ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, дето влезе,
11. и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: де е стаята, в която да ям пасхата с учениците Си?
12. И той ще ви покаже горница голяма, постлана; там пригответе.
13. Като отидоха, намериха, както им бе казал, и приготвиха пасхата.
14. И когато настана часът, Той седна на трапезата, и дванайсетте апостоли с Него,
15. и им рече: от сърце пожелах да ям с вас тая пасха, преди да пострадам,
16. понеже, казвам ви, няма вече да я ям, докле тя се не извърши в царството Божие.
Виждаме просторно и красиво оформено пространство, както се казва в дванадесети стих. Атмосферата е спокойна и тихо тържествена. Апостолите, включително жените са истински живи образи. Гирландайо е бил познат с това, че в творбите си е изобразявал свои съвременници. В чертите им ясно различаваме възрастта, характера и преживяванията им. С невъоръжено око можем да разпознаем в решителния мъж на средна възраст отдясно на Иисус – апостол Петър. За разлика от другите две творби, тук всички апостоли, вкл. жените са с ореоли. Тяхната святост, отпреди подвизите им за вярата, е свързана с близостта им до Иисус. Това са доверените му ученици и майка му. Трапезата е оскъдна. Хлябът е вече преломен и раздаден. Виждаме чаши с вино. Тази интерпретация на Тайната вечеря, не акцентира върху възпоменанието на хляба и виното, учредено от Иисус на тази последна вечеря заедно се учениците, който акт отпосле ще бъде първообраз на тайнството на причастието. Други автори, като Фра Анджелико и Джиото рисуват този момент. Гирландайо присъздава тържествено интимна обстановка. В центъра е Иисус. Той е изобразен като млад зрял мъж, с красиви черти. Ореoлът му се различава от този на другите апостоли. Цветът е ярък, като огнен с три по-светли полукръга. Те могат да символизират извиращата от него светлина, но може да са и загатване за Тоицата. В образът му им мекота, но има и решителност.
От едната страна на красиво постланата маса са наредени всички верни уценици, включително майката на Иисус и Мария Магдалена. Фокусът на сцената, предадена от Гирландайо е изобличението на предателя. Юда Искариотски е единственият, който седи от другата страна на масата, срещу Христос. Той няма ореол. Представен е в момента, в който поема залъка от ръката на Иисус. Той е детайлизиран в евангелие от Матей, глава 26 и още в ев. от Йоан, гл. 13:
21. Като каза това, Иисус се смути духом, засвидетелствува и рече: истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.
22. Тогава учениците взеха да се споглеждат един други, недоумявайки, за кого говори.
23. А един от учениците, когото Иисус обичаше, беше се облегнал на гърдите Иисусови.
24. Нему Симон Петър кимна да попита, кой ли ще е, за когото говори.
25. Той, като припадна върху гърдите на Иисуса, рече Му: Господи, кой е?
26. Иисус отговори: онзи е, комуто Аз натопя залък и подам. И, като натопи залъка, подаде го на Иуда Симонов Искариот.
27. И тогава, подир залъка, сатаната влезе в него. А Иисус му рече: каквото ще вършиш, върши по-скоро.
28. Никой обаче от насядалите на трапезата не разбра, защо му каза това.
И наистина, виждаме младият Йоан облегнал се като дете в скута на Иисус. Юда Искариот е поел залъка, а Човешкият Син му казва знаменитата фраза „каквото ще вършиш, върши по-скоро“с ръка издината в жест на „прямо говорене“. Този жест, умело вплетен в спокойната атмосфера на изображението е като печат за сериозността и истинността на случващото се. По тъгата и умислеността на погледите в някои от фигурите на учениците, можем да разчетем, че в тях отекват думите на Спасителя, с които ги е предупредил за предстоящите събития. За тях тази вечеря не е празнична, тя е начало на раздялата. Но при все това е знаменателна, затова всички фигури са със семпло, но изрядно и приятно на вид облекло. На втори план виждаме красиви дървета, отрупани с плодове, летящи птици. И два полузабележими детайла, които говорят за идните събития. Сянка на разпятие върху централната колона на тавана, точно върху Иисус. А на двата странични прозореца на горницата виждаме гълъб – образ на Духа и паун – безсмъртието и Дървото на живота. Тук са всички видими и невидими свидетели на случващото се. Тайната вечеря е нещо, което се случва в измерението на линейния живот, на човешкото време и пространство, но тя отеква, тя има проекция и в едно друго измерение, в едно друго време и пространство, където Иисус, заедно с Отец е Бог.
Невероятно богата е съкровищницата на италианската живопис и авторите, които са творили на тази тематика не са един и двама. Със сигурност заинтересваните в областта имат своите предпочитания, както и любими образци. Струва си да отделим време и да съзерцаваме тези творби и така историята на онези събития, която и днес отеква в преживяванията ни, оживява, добива плътност, тон, чувство, реалност.

ок. 1450, темпера върху дърво, 43 x 210 см, Лувъра, Париж
Поняко за погледа на съвременния човек навикнал на непрестатен лайвстрийм от мултимедия с модерен облик – филми, новини, клипове, фотоси и прочие е трудно да се настрои да възприема една образност доста отдалечена във времето, която за днешните представи е аскетична, суховата, може би мрачна и подтискаща. Но сега ви водим към късното Средновековие, за да видите как са предадени слдващите моменти от Страстите Христови от изявените имена на прото-Ренесанса като Джиото и Дучо. Дучо ди Бонисеня e роден около 1260г. и твори в края на 13 и началото на 14 век в Сиена и района на Тоскана. Той се счита за един от най-големите италиански художници от Средновековието и един от основоположниците на стила треченто или Проторенесанс, но неговия стил се определя по-скоро като Готически . Десет години по-късно, през 1267г. във Веспиняно, близо до съседна Флоренция се ражда друг един гений на италианската живопис – Джото ди Бондоне, или накратко Джото. Той освен художник е и архитект, творил освен във Флоренция в Авиньон, Равена, Падуа, Ферара и др. За него известният биограф Джорджо Вазари пише, че той прави големият преход от късно Византийския стил и инициира „голямото изкуство на живописването каквото го познаваме днес, въвеждайки техниката на рисуване точно от живота, която е била пренебрегвана повече от 200 години.“ Негова е и една от най-известните репродукции на момента на залавянето на Иисус в Гетсиманската градина или „целувката на Юда“.

Eто как е предаден този момент от евангелист Лука, гл. 22:
47. Докле още говореше Той, ето тълпа, а пред нея вървеше един от дванайсетте, наричан Иуда, който се приближи до Иисуса, за да Го целуне. Понеже такъв знак им бе дал: Когото целуна, Той е.
48. А Иисус му рече: Иудо, с целуване ли предаваш Сина Човечески?
49. Тия, които бяха с Него, като видяха, какво ще стане, рекоха Му: Господи, да ударим ли с нож?
50. И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо.
51. Отговори Иисус и рече: оставете, спрете се! И като се допря до ухото му, изцери го.
52. А на първосвещениците и началниците на храма и на стареите, които бяха надошли против Него, Иисус рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете!
53. Всеки ден бивах с вас в храма, и не дигнахте ръка срещу Мене, но сега е ваше времето и властта на мрака.
В центъра на композицията са двете фигури на Иисус и Юда Искариот, който се приближава към него, за да го целуне. Иисус го гледа право в очите и сякаш в ушите ни отекват думите му: „Июдо, с целуване ли предаваш Сина Човеческий?“ Авторът е избрал да покрие тялото на Иисус с плаща на Юда. Онова, което виждаме от Божият Син е главата и нозете му. Но каква решителност струи от взора му. Той е приел „да изпие тази чаша“, знае какво му предстои, но в него няма колебание. В погледът му към Юда има укор, но ясно се вижда силата на Праведника. Много умело Джото е успял да изобрази всички главни действащи лица в ситуацията – и първосвещенника сочещ с пръст към Сина Човеческий, и Петър, който замахва с ножа си да отреже ухото на слугата. Войниците са издигнали оръжия и факли, учениците на Иисус са готови да влезнат във физически сблъсък. Но авторът слага акцент на случващото се между Христос и Юда Искариот.
Следва изправянето на Иисус пред Ана, Каиафа и Пилат. Нека видим как е изобразил тези сцени Дучо.

https://www.wikiart.org/en/duccio/christ-in-front-of-anna-fragment-1311

https://www.wikiart.org/en/duccio/christ-before-pilate-1311
Тези сцени са част от една монументална творба на Дучо наречена Маеста. Тя преставлява голям дървен олтар, посветен на Девата – в централния образ на предния панел, заобиколена от светии. На задният панел се намират множество мини сцени от живота на Иисус и Мария. Точно тук са и тези два фрагмента, разказващи за случките от паметната нощ на ареста на Човешкия Син. Техниката е темпера с позлатяване. Темперните бои са древно средство за рисуване и са били основно използвани през Средновекоието до изборетяването на маслените, като пигментът се е разтварял с жълтък на яйце. 7 века ни делят от времето, когато Дучо създава тези изображения, но и днес тяхната експресивност е не по-малка. Лицата, дрехите, жестовете и позите – всичко говори. Ръцете на Иисус са вързани, но осанката му е достойна.
Ето каво казва за тези събития евангелие от Йоан, гл. 18:
19. А първосвещеникът попита Иисуса за учениците Му и за учението Му.
20. Иисус му отговори: Аз открито говорих на света; Аз винаги съм поучавал в синагогите и в храма, дето отвред се събират иудеите, и скришом нищо не съм говорил.
….
33. Тогава Пилат пак влезе в преторията и повика Иисуса и Му рече: Ти ли си Иудейският Цар?
34. Иисус му отговори: от себе си ли говориш това, или други ти казаха за Мене?
35. Пилат отговори: та аз иудеин ли съм? Твоят народ и първосвещениците Те предадоха на мене; какво си сторил?
36. Иисус отговори: Моето царство не е от тоя свят: ако беше царството Ми от тоя свят, Моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на иудеите; но сега царството Ми не е оттук.
37. А Пилат Му рече: и тъй, цар ли си Ти? Иисус отговори: ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми.
Но първосвещенниците продължават да настояват пред Пилат, че Иисус е виновен….

https://www.wikiart.org/en/duccio/the-high-priests-before-pilate-1311
И Пилат, въпреки че осъзнава невинността му, се поддава на обществения натиск и си измива ръцете….. За следващото изображение повече яснота дава текста на 27 глава от ев. Матей:
22. Пилат им каза: а какво да сторя с Иисуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат!
23. Управителят рече: та какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха и казаха: да бъде разпнат!
24. Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете.
25. И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни.
26. Тогава им пусна Варава, а Иисуса бичува и Го предаде на разпятие.

https://www.wikiart.org/en/duccio/pilate-washes-his-hands-1311
Отново виждаме майсторството на Дучо, който не н оставя безучастни. Трогваща е детайлността на лицата и израженията. Да, рисунъкът и изпълението носи белега на Готиката, липсва дълбоката перспектива, но експресивността на фигурите е поразителна.
А сега от прото-ренесанса да се пренесем в далечния 19 век, когато един ревностен последовател на италианските класици, швейцареца Антонио Чизери, който специално заминава за Флоренция и учи живопис в Академията за изящни изкуства, сътворява един от своите шедьоври наречен Ecce Homo (Eто Човекът).

Стилистично творбите на Чизери се окачествяват като рафаелистки в композиционно отношение, а живопистта му спада към движението на романтизма и академичното изкуство. С почти фотографски реализъм Антонио Чизери представя един пасаж от евангелието на Йоан, който детайлно разказва за действията на Пилат в онзи знаменит ден на Разпятието, от глава 19:
2. И войниците, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата, и Му облякоха багреница,
3. и думаха: радвай се, Царю Иудейски! и Му удряха плесници.
4. Пилат пак излезе вън и им рече: ето, извеждам ви Го, за да разберете, че не намирам у Него никаква вина.
5. Тогава Иисус излезе вън с трънения венец и в багреница. И рече им Пилат: ето Човекът!
6. А когато първосвещениците и слугите Го видяха, завикаха и казваха: разпни, разпни Го! Пилат им казва: вие Го вземете и разпнете, защото аз не намирам у Него вина.
7. Иудеите му отговориха: ние имаме закон, и по нашия закон Той трябва да умре, защото Себе Си направи Син Божий.
8. Когато Пилат чу тая дума, повече се уплаши.
9. И пак влезе в преторията и рече на Иисуса: отде си Ти? Но Иисус му не даде отговор.
10. Пилат Му казва: на мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпна, и власт имам да Те пусна?
11. Иисус отговори: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише; затова по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.
12. От това време Пилат търсеше случай да Го пусне. Иудеите обаче викаха и казваха: ако пуснеш Тогова, не си приятел на кесаря. Всякой, който прави себе си цар, е противник на кесаря.
13. Пилат, като чу тая дума, изведе вън Иисуса и седна на съдището, на мястото, наречено Литостротон *, а по еврейски Гавата.
14. Тогава беше петък пред Пасха, около шестия час. И рече Пилат на иудеите: ето вашия Цар!
15. Ала те завикаха: премахни Го, премахни, разпни Го! Пилат им казва: вашия Цар ли да разпна? Първосвещениците отговориха: ние нямаме друг цар, освен кесаря.
16. И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат. И взеха Иисуса и Го поведоха.
Ето, че нашият разказ в картини и слово ни доведе до Разпятието. Смъртта на кръста е чашата, която Иисус трябва да изпие. Всички знаем, че кръстът е символът на Христовата смърт, но тя не би имала никакъв смисъл ако не водеше към Живот. За какъв живот става въпрос разбираме в новата ера, след всички тези събития, когато християнството става основен двигател на развитието на европейската цивилизация и култура, та и до днес, а за същността на този живот, сам Богът Слово казва: “Аз светлина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мене да не остане в тъмнината.”

https://www.wikiart.org/en/fra-angelico/crucified-christ-1434