Истории за Живота, Кръста и Изкуството – Христос изгонва търговците от храма
Колкото и да му се иска на съвременния човек да избяга от мислите си, да се „отърве от стреса“, „да не се тревожи“, „да бъде над нещата“ нещо все по-малко му се получава. Тогава за бягство от действителността, тази която обикнoвено го дразни и не му харесва, човек избира някоя готина почивка, нещо екзотично. Напоследък изборът е ограничен – Египет, Занзибар, Малдиви, Мароко, Тунис. Всички тези „възможности“ ще ви отведат на красиви плажове, изобилна храна, романтични залези, в повечето случаи лукс с вкус на Ориента или пък на Индиския океан. Много слънце, морски полъх, бански и плажно облекло, може би гмуркане, сафари в пустинята или пък тур до Луксор, Кайро и пирамидите. Аз лично не бих пропуснала последното. И така човек си взема поредната доза „успокоение“ и се зарежда с „положителни емоции и преживявания“.
Силно ви препоръчвам тези пътувания, ако имате нужда от разведряване, почивка или просто искате „да избягате“. Но не мога да ви гарантирам, че ще избягате от „мислите, които ви измъчват“ или че получавайки така необходимата доза „добра емоция“ ще получите истинско “освобождение”, освен ако не предприемете това пътуване, за да имате време да бъдете с „истинския си аз“ и да размишлявате, да търсите причините скрити зад случките и събитията в живота ви, от които не сте удовлетворени. Тогава 100% ви гарантирам, че не сте изхарчили парите си напразно. Опитайте и после ако решите може да споделите нещо в коментар под този пост, за насърчение и за радост на нашите читатели.
Какво общо има всичко това със случката от Велики понеделник на Страстната седмица, когато Христос след като е влезнал в Йерусалим за Пасха, на гърба на осле и е посрещнат с възгласа „Осанна“, на следния ден отива в Соломоновия храм с бич в ръка и разгонва менячите на пари и гълъбопродавците?
Ами има и то много… Но да видим сега какви са тези продавачи на гълъби и протототипа на съвременните „чейндж бюра“. Каква им е била функцията? Може би някои от вас знаят, а други не, но старозаветната еврейска религиозна традиция е била свързана с даването на жертви (гълъби и други животни) и определени приноси (в паричен еквивалент) за храма и служителите. Това е според Мойсеевият закон, който е основен за юдаизма и във връзка с жертвоприношението във всички известни нам култове от преди Христос. За да стане ясно на съвременния човек какво значи това, ами нещо много просто: „всичко си има цена“, казано на модерен език. Не може нищо да се поправи, да се изцели, да се премахне и т.н…..без да се плати цената – жертвата.
И каква връзка има това с нас, тук и сега в 21 век, търсещи да се отскубнем от лапите на „пандемията от Ковид“ и несигурността на всичко, което ни заобикаля? Ами общото е, че както преди 2000 години, така и сега човечеството има проблем. И тогава и сега неговото решаване минава през „жертвата“. Това е една тежка дума, която повечето пъти свързваме с жертвата на Ботев или на Левски, защото това са примерите, които са ни най-познати. Но могат ли те да заместят нашата „жертва“, може ли жертвата на Христос на кръста автоматически да ни направи свободни от зависимости, страхове, депресии, извращения, коварства, блудства, завист, алчност, користолюбие, вражди, корупция? Очевидно не…Тогава…каква възможност имаме за промяна, ако все пак я желаем, а не се оправдаваме пред себе си колко сме мачкани от системата, колко добри сме всъщност, а другите са лоши, колко сме нещастни, защото нямаме това или онова?
„Аз съм Вратата“, каза Исус на едно място „и Пътят и Истината.“
Но сега да си поговорим за изкуство. Предлагам ви да разгледаме два варианта на представянето на тази впечатляваща случка от евангелския разказ “Изгонването на търговците от храма” – раннно ренесансовия на Джото от Капела Скровени и бароковият реализъм на един от ранните последователи на Караваджо – Франческо Буонери, наречен Cecco del Caravagio.
Джото е един от любимите ми автори от Прото Ренесанса и късно Готическия период (13 и началото на 14 в.). Ако забелязвате техниката и изразните средства на този стенопис, който е от най-известният композиционен цикъл творби на Джото ди Бондоне – капела Скровени (Арена) в Падуа, много се доближава до православната иконопис и има допирни точки с наследството на Боянската църква. Капела Скровени е семеен параклис, поръчан от местния благородник Енрико дели Скровени. Енрико бил лихвар (банкер) и най-големия покровител на Джото. Очевидно, освен завидни качества на управител и бизнесмен Енрико Скровени е бил и благодетел, защото благодарение на неговата щедрост до нас е достигнал този шедьовър на живописното наследсвто на Джото – наричан от изкуствоведите баща на Ренесансовата живопис. Параклисът е посветен на Благовещението, но понеже съдържа цели 37 отделни стенописни сцени, то достойно място се пада и на историята за страданията на Христос на Кръста.
Сега да обърнем внимание на композицията. Бидейки архитект, освен художник, Джото умело композира визуалните си експресии. Забележете, че освен острият и емоционален фокус, който имаме в лицето на централната фигура на Христос с вдигната за удар дясна ръка, ние зрителите получаваме възприятие и информация за всички участници в тази случка, както и за средата и атмосферата. Познаваш историята, поглеждаш и веднага пред теб оживява сцената, пренасяш се в храма в Йерусалим и можеш да преживееш този напрегнат момент. Така е работело средновековното изкуство за своите зрители. Едва ли броят на грамотното население на Падуа примерно е надвишавал 10% от всички жители в края на 13 в. Но всички те са имали достъп до литургиите и катедралите, където Словото – Евангелският разказ и проповедите са били основата на всяко знание. Да не забравяме, че съвременните научни достижения на математиката, физиката, историята, химията – всички те започват от изследванията и научната работа на мъжете на вярата в манастирите. Те са ядката действени обществени личности, които дават началото на науката и на образованието.
Почти квадратният размер (200 х 185 см) на стенописа се доминира визуално от сградата на храма. Нежно белият му цвят освен, че е реалистичен балансира ярко червеното в дрехата на Иисус и на свещенника (фарисеин) крайно дясно. Много достоверно и умело Джото е успял да пресъздаде уплаха и малодушието на търговците и от друга стана корупционното мислене на върхушката свещенници – фарисеите, които Христос често нарича лицемери и книжници, в смисъла на законници. Той ги изобличава, че те изискват от хората онова, което сами не са изпълнили. Да не забравяме, че в умопомрачението заради гордостта си те поръчаха на Пилат да разпъне Сина на Бога – Словото дошло в плът, Когото не разпознаха, защото не следваха Духа, а закона.
Франческо Буонери (Cecco del Caravaggio) e виден караваджист, който твори близо 3 века след Джото – времето на бароковия реализъм и натурализъм ни рисува една картина изпълнена с драматичност. Виждаме Човешкият син, който с устрем и решителност е готов буквално „да изрине“ от храма тези търговци – гълъбопродавците и менячите на пари, както ги нарича библията.
Всъщност Христос много мрази търговията. И сега някой да не си помисли, че за Него да си търговец е зло. Не, всяка професия може да се упражнява по праведен начин. Той мрази не друго, а лицемерието и користолюбието, търгашеството. И подобни същности не могат да съжителстват с Него в храма на Отец.
Тук е редно да отбележим, че според християнската и древната орфическа (херметическа) концепция за духовността, не друго а човешкото тяло е храм на бога. Затова притчите на Христос макар рисувайки действия и уж външни наглед неща, всъщност винаги са свързани с явления и събития във вътрешния свят на човека.
Защо Исус ги разгони с бич? Разтури им масите, буквално насилствено ги накара да напуснат заедно с гълъбите и другите животни. Нали бяха част от традицията? Противоречие… Нали трябва да се влиза в храма с жертва? Може би тук е мястото на въпроса: каква жертва? Както Пилат се запита при странния нему вид на Христос: що е истина?
Каква жертва очаква Бог? Пари ли? Животни ли? Може ли нещо външно да замени истинската жертва, която човек най-трудно прави: да си жертва представите, нагласите, навиците и да е способен да прояви милост, да бъде състрадателен. Според дрените отци на вярата и апостолите, завещали ни посланията на първата църква първото (смирението) е, което дава на човек възможност да приеме Истината и Светлината – Христос и да възлюби Бога с цялото си сърце (първата новозаветна Христова заповед), а второто (милосърдието) го прави способен да обича ближния както себе си (втората такава).
Купчината човеци в различни пози, някои дори лазещи по пода са олицетворение на човешките суети, егоистични представи, похоти и страсти, които желаят да се „промъкнат“ в святото място „под прикритието“ на жертвата. Този тип „външен принос“, който не съотвества на вътрешно смирение и покаяние е всъщност „търговия“ с Бога от типа „аз на тебе, ти на мене“. Бог никога не е имал нужда от тези приноси, но те са били назначени според закона и завета даден чрез Мойсей за очистване от грехове. Те обаче не могат да заместят сърдечния принос на човек във вярата свързан с благочестивия живот, любовта към Бога и любовта към другите човеци.
Псалми 51:17
Жертви на Бога са дух съкрушен; Сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.
Можем ли да направим тази жертва? Да признаем, че сме слаби, че сме немощни и често пъти неразбиращи..че ходим голи и боси в тъсене на правосъдие, защита, закрила и сякаш тя вече не присъства в този свят, в който разрушителните страсти и плътските амбиции са „стигнали до небесата“? Има ли изход? Търсиме ли го или самодоволно затваряме вратата на неудобните въпроси на съвестта?
Йоан 10:9
Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.
Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.
