Тримата царе от Изтока носят дарове на Христос – Богоявление

Всяко пътуване започва първо умозрително…

В Европа поколения наред творци – художници са интерпретирали темата за Раждането на Спасителя – очакваният според пророческите писания Божий син, който ще бъде и Цар. Това е може би най-рисуваната случка от Евангелския разказ за пещерата във Витлеем, където Йосиф и Мария намират подслон в една зимна вечер, след като всички страноприемници са пълни и за тях няма място. И там, всред животните, в оборската слама се ражда най-великото човешко същество – той е Бог по естество и същност, преди да бъде човек и слиза в човешкия свят, наречен по откровение Исус. Тази история е вълнувала човешките души поколения наред, в Европа, която само до преди няколко десетилетия се е определяла като Християнска.

Днес уви, мнозина не познават Спасителя. Коледа за тях е време за подаръци, радост от срещата с близки и време за почивка. Някак си съкровеният характер на празника, който има за цел да одухотвори човека, не просто да му привдигне настроението, а да му помогне да покопнее за онази реалност, от която Богът син слезе сред човеците, е загубен. Все по-трудно също става на съвременните поколения разчитането на посланията и интерпретациите на релиогизните теми, свързани с вярата и живота на светите мъже и жени, завещани ни от цяла плеяда творци в художествения жанр в миналото, та и днес.

Рождественските празници, които включват периода и на Нова Година, завършват обаче с един друг празник, наречен Богоявление – отбелязва се на 6 януари. Той ознаменува две важни събития от Живота на Христос – раждането и явяването му сред човешкия свят и кръщението му в р. Йордан от Йоан Кръстител. Затова по нашите ширини той се нарича още Йордановден. На Богоявление източно-праволсалваната традиция набляга на Кръщението и умиването с водата, в западната традиция обаче акцент се поставя върху момента на явяването на Сина всред човеците от всички народи и признаването му като Цар и очаквания Месия, който акт се осъществява чрез даровете на влъхвите.

Затуй днес за онези, които искат пътувайки да открият частица Истина, искра светлина така да прониже умът и сърцата им, че да задвижи нов живот, търсене и разбиране на онази вяра на нашите предци, която е в основата на разцвета на Християнска Европа,  чиято култура се пренася и в Америка, а и по цял свят, предлагаме пътуване сред образите посветени на Богоявлението при Рождество. Художествено изкуство, завещано ни от някой от най-големите майстори на четката през Късното Средновековие и Ренесанса до Барока.

И започваме с двама видни представители на Флорентинската школа – Фра Анжелико и Фра Филипо Липи – на тях е приписана горната творба, която оригинално се е намирала в Палацо Медици Рикарди във Флоренция. Тоест тя е била поръчана за домашна употреба, да краси построеният още от Козимо ди Медичи – основателят на фамилията Медичи, дворец на известните след това управители и меценати на плеяда ренесансови творци във Флоренция. Характерното за този кръгъл дървен панел е, че той е рисуван от няколко художника и представя една типична за периода и за флорентинската традиция интерпретация на тематиката, която включва огромна процесия придружаваща тримата влъхви. Тук много ясно са показани яслите или оборът, в който се приютяват семейството и се ражда Младенеца, изобразени са и овчарите. Типично е също представянето на поклонниците в типично за епохата на създаването на творбата облекло, което е предпоставка за пряка връзка и със зрителя в онова време. Тоест той би могъл да се асоциира със сюжетаи със самото поклонение.

Нека продължим с ранните години на 15 век, с късно-готическата версия на „Поклонение на влъхвите“ на Лоренцо Монако, съхранявана днес в галерия Уфици във Флоренция. Тази творба много напомня стилът на по-ранното средновековие и дори православните икони, защото авторът не си служи с перспектива и композицията спазва определена каноничност. Посланието е ясно и въздействащо, въвеждайки ни в една сакрална реалност. Доминиращ елемент е златната боя, често използвана и много характерна за този стил, също червеното и синьото като цветове, които също са атрибут на царственост и сакралност. Имаме усещане за триптих, защото авторът въвежда  три арки над основния сюжет, които могат да се асоциират и с три портала – прозорци към невидимата реалност.

В центъра на горния регистър – Небесата, виждаме самият Христос вече като съдия над видими и невидими, след Възкресението, царуващ над всичко и „идещ с облаците“. Пророците вляво и вдясно от Него пък символизират традицията на писанията и Божието предзнаменование или пророчествата за неговото идване. Вписано е и Благовещение, което оформя целия континиум на Богоявлението от старозаветните пророчества, през ангелската вест за зачатието, Рождество като централна тема, достигайки до царуването на Богът син след Възкресението. Колко много неща са „казани“ в една картина. Тя е като цял разказ или история за явлението Христос.

Богородица – млада и нежна, но решителна

Богородица по традиция е облечена в царствена тъмно-синя одежда. Изобразена е в нежен образ на млада жена. По дрехата й има звезди – алюзия с Небесната реалност и Витлеемската звезда. Но при все миловидността, лицето й излъчва решителност, същото е и с образа на Младенеца – явена е неговата власт и сила като Благославящ.

Царете са свалили короните си

За тримата мъдреци и още наречени царе от изтока тук ще споменем, че са свалили короните си, пристъпвайки към Исус с поклон и приноси под формата на златни съдове – дарохранителници. Виждаме, че тримата са на различна възраст и най-старият е коленичил пръв. Вторият в маслено-зелено, също царствен цвят пристъпва леко приведен, а последният отново в ярко-червено дреха със златиста декорация е изобразен като млад юноша, дори с женствени черти. Това според изкуствоведите е умел похват да се направи връзка между влъхвите и човека въобще. Онези, които ще съзерцават творбата са хора от всякави възрасти. Христос се яви за всички човеци. Затова и влъхвите са събирателен образ на човека в богопоклонение, който коленичи и принася дарове на своя Бог. Дори големите и царете в човешкия свят свалят короните си пред Христос.

Влъхвите с ореол – кои са тримата мъдреци от изтока?

Едно много нелогично на пръв поглед решение на автора ни кара да се замислим…Защо влъхвите са изобразени с ореол типичен за светците? С такъв са удостоени Йосиф и Мария, което е понятно, но какво е накарало Лоренцо Монако да го изобрази върху главите на тримата царе от Изтока? Отговорът на този въпрос се крие във факта, че Католическата църква ги канонизира като светци през 7в. В писанията има обаче твърде малко сведения за тях, ноедно е ясно – тяхната роля в Евангелският разказ и случките и събитията около Раждането на Исус е значителна и товае занимавао умовете на отците на църквата и християните въобще векове наред. Първо да започнем с това, че те не са “царе” в истинския смисъл на думата, а са по-скоро начетени мъже, със солидни познания в астрологията и познаващи добре древните свещени текстове. Също така е ясно, че иват от Изток, от Азия. В скрипта е употребена една много специфична дума за тях – “magi”, което освен като мъдреци ги определя и като хора вещи, можещи, боравещи с познанието за светите неща и търсещи. Произхода на думата е от персийски (maguŝ) и се счита, че от там произлизат по-късните старогръцка и латинска версии (magos и респективно magus). Счита се, че това е наименование на свещениците в Зороастризма. Западната християнска традиция определя влъхвите като 3-ма, докато в източната те достигат дори до 12 според Сирийската църква. Техните имена и личности са занимавали имената на християнските отци, затова те са търсили и изследвали произхода им и са оставили манускрипти с по-точни описания и препратки. Но ние ще се ограничим в това, че Западната църква възприема, че имената им са Каспар, Мелхиор и Балтазар. Те идват от Индия, Персия и Арабия. Мелхиор е наречен Цар на Персия, традиционно е най-стария и пръв пристъпва към детето Исус като принася като дар злато. Каспар е дефиниран като Индийски цар и той обикновено е изобразяван по средата, принасящ като дар тамян. Последният е Балтазар – цар на Арабия и той принася като дар смирна. Преданието казва още, че Каспар е умрял в мъченическа смърт. Царица Елена – майката на Константин издирва останките на тримата мъдреци и ги връща в Европа. Днес техните мощи се съхраняват в катедралата в Кьолн.

Влъхвите благодетели на Исус и святото семейство

Може би малко хора си дават сметка, но тримата влъхви със своите действия се явяват благодетели и покровители на Христа Бога. И някой ще каже, има ли нужда Богът син да бъде покровителстван? Богът в Него не, но той слиза в човешка плът и се ражда в една доста враждебна среда. И тогава Той е още дете и “времето му не е дошло”, както сам той казва на майка си Мария на сватбата в Кана Галилейска и не се изпълнило за Него приемането на “цялата власт и сила”, което се случва след победата над свъртта и Възкресението. Но да се върнем на оназ нощ във Витлеем – за святото семейство няма място, никъде в „нормалните“ местообиталища, и това не е случайно, но… По интересно е тук каква е ролята на влъхвите в конкретните събития около раждането на Исус? Следвайки Витлеемската звезда те стигат до земите на Израел и отимат в Йерусалим, за да се срещнат с владетеля Ирод Велики. След като разбира че са дошли мъдреци от изтока, които да се поклонят на „новия юдейски цар“, който според старозаветните проророчества има да се роди, той веднага започва да се страхува за своя трон. А влъхвите искат от него информация къде точно да намерят младенеца. Юдейските пророци дават тълкувание на старозатните писания, където ясно е упоменато, че той ще се роди във Витлеем юдейски. Тогава влъхвите се отправят натам. Но, забележете, управителя Ирод ги кара да му съобщят първо кога според техните изчисления ще бъде това събитие и ако го намерят да минат навръщане да му съобщят къде са открили Младенеца под предлог, че и той иска да му се поклони.

Но не това е целта на жестокият владетел. Под угрозата да бъде свален от трона, в яростта си, малко след това, той нарежда изтреблението на всички момченца в тази област на възраст до 2 години. Защото предсказанието е за раждане на цар – „пастир на народа на Израел“. И когато влъхвите, след визитата си при Божието семейство надхитрят Ирод и избират друг път за връщане към родните си места, не през Йерусалим, те реално спасяват, не издават местонахождението на Младенеца. Всичко това е не е без Божия промисъл и намеса на Бог Отец, който предупреждава мъдреците на сън да не се връщат през Йерусалим. Както и изпраща ангел в съня на бащата Йосиф, който му съобщава, че трябва незабавно да напуснат Витлеем и да тръгнат за Египет. Но нима постъпката на влъхвите не е забавила техните преследвчи?…Факт е, че влъхвите избраха да послушат Господната повеля и да спасят детето Исус и няма как да са знаели за съня на Йосиф. Но те направиха своя добър избор.

Това е една сравнително по-рядко изобразявана сцена, а тази миниатюрна творба върху дървен панел е дело на Сиенския майстор на четката от ранния Ренесанс известен като Сасета. Виждаме един зимен пейзаж и керван на велможи и техните слуги или антураж на коне, също и пеша. Пренасят се товари с дарове. Това е фрагмент от олтарна украса. Разположението на Витлеемската звезда в композицията е свързано с долната картина съ сцената на Поклонение, така че да се падне над покрива на яслата, в която е роден Исус.

За разлика от горното изображение, което е по-скоро илюстрация без особено алегорично или символно послание, холандеца Леонард Брамер роден в Делфт и творил в Късния Ренесанс или на границата с Барока дава една друга интерпретация на този сюжет. Два ангела крачат в нощта със светилници в ръце водейки царствено облечените мъдреци по пътя към Витлеем. Друг ангел, отново с факла в ръце осветява пътя им летейки над тях. Какъв по-добър начин да се изобрази Божия промисъл и водителство в това начинание, а също да се даде и индиректна илюстрация на Витлеемската звезда, в случая тя е ангел. Това съвпада и с мистичния и просветен поглед на вярата в действието на Бога, която знае, че зад всичко видимо има невидими сили, които движат всемира.

Очаквайте следващият ни пост за Даровете на влъхвите.